На 5 юни 2008г. от 16.00 часа в Заседателна зала 2 на Ректората на СУ „Св. Климент Охридски” се проведе публичен дебат на тема: „АЕЦ Белене - ЗА или ПРОТИВ”. Темата е особено важна за България, тъй като този проект все още не е стартирал, а засяга сериозни икономически, геополитически, екологични и социални теми.Поканените да защитят проекта български държавни институции, не се отзоваха. Министерството на икономиката и енергетиката, както и Националната електрическа компания не изпратиха свои представители и изразиха пренебрежение спрямо отправената им покана, след като дори не се обадиха да потвърдят или откажат присъствие. Екипът организирал дебата се надява, че това не е израз на тяхното неуважение към студентите от Софийския университет, който през тази година отбелязва своята 120-та си годишнина.
Сред присъствалите на дебата научни експерти, представители на неправителствени организации, икономически анализатори, студенти и гости се разви една своеобразна дискусия, в която бяха засегнати стратегически важни аспекти, касаещи проекта. Информацията, която беше изнесена и анализите, които бяха направени повдигнаха много въпроси и определено потвърди тревогите у присъстващите, поради стряскащите обстоятелства около „АЕЦ Белене” и спецификата на ядрената енергетика като цяло.
Подтемите на дебата „АЕЦ Белене - ЗА или ПРОТИВ” бяха: местоположение, цена, риск, геополитика, дългосрочна стратегия и устойчивост.
Местоположение:
Белене се намира в земетръсна зона, в обхвата на сеизмологична опасен район с епицентър Вранча, Румъния; Проектът попада на територията на Природен парк Персина; Неговото местоположение в Белене е поради инвестициите в площадката от миналия век и започналото изграждане на корпуса на 1-вия блок, който обаче в момента се разрушава; Атомната централа ще предизвика затопляне на водите на река Дунав, с което ще измени в голяма степен екосистемата надолу по течението й; Намира се на границата с Румъния, което ще има икономически негативни последици поради преноса на електроенергия на далечни разстояния и свързаните с това разходи по трасето.
Цена:
Прогнозира се достигане на цена от 8 млрд. евро на проекта; НЕК официално призна през изминалата седмица за 20 % увеличение на обявяваната до момента цена от 4 млрд. евро; Множество банки с реноме в Европа се отказаха от финансирането на този проект; В цената на проекта не са включени разходите за изграждане на далекопровод, първо зареждане на реакторите, почистване и рекултивация, третиране на ядрените радиоактивни отпадъци, таксите за преминаването на отработеното гориво през Румъния и Украйна, работните заплати на експертите, както и много други странични разходи; Очаква се лихвеният процент да бъде двуцифрен, независимо от българската гаранцията от 600 млн. евро.
Риск:
Експертите, които ще работят в АЕЦ Белене трябва да са на най-високо ниво, а България не разполага с такъв брой експерти; Възможно е никоя банка да не отпусне кредит за построяването на централата; Никоя застрахователна агенция не застрахова ядрени централи по света; Рискът от инцидент не е добре предвиден и обезпечен в договора; България има мрачна слава по отношение на информираността на своето население при аварии с радиоактивни продукти (1983г. - Замърсяване на София с плутонийй 339 от ядреният институт на 7-ми км; 1986г. - аварията в АЕЦ Чернобил; 2006г. - авария в АЕЦ Козлудуй (сред 10-те най-сериозни в Света)). Идните поколения ще трябва да се грижат и страхуват от радиоактивните отпадъци, които им оставаме за хиляди години.
Геополитика:
АЕЦ Белене поставя България в зависимост от Русия и Европейския съюз, подари участието на определени фирми и банки и поради ангажиментите в договорите с тях; България не произвежда суровината, която е нужна за ядрените реактори и се налага тя да бъде внасяна и обработвана от други страни; За да достигне суровината до атомната централа е необходимо преминаването през трети страни; При пускане на АЕЦ Белене в оптимално предвидения срок и заработването й през 2014/2015 г., в региона и страната ще има множество други производители на електроенергия; Не е извършена оценка и обществено обсъждане за трансграничното въздействие спрямо Румъния; Съсредоточаването на инвестиции и потенциал в атомната централа противоречи на световните и европейските тенденции за преминаване към възобновяеми енергийни източници.
Дългосрочна стратегия и устойчивост:
Все още не е обявена реална прогноза за експлоатацията на АЕЦ Белене; Липсва информация и научна обосновка за третирането и съхранението на ядрените отпадъците от централата; Обявяваната цена за киловат час, която се очаква да идва от АЕЦ Белене, не е реална и тя ще бъде в пъти по-висока; Прогнозите на световните научни специалисти са за изчерпване на ресурсите от уранови руди до 2040г., което неминуемо ще доведе и до покачване на цените им в предхождащите години.
При направено проучване от последният месец става ясно, че изграждането на електрическа централа от модерни слънчеви колектори с мощност 2 MWh (какъвто ще е капацитета на АЕЦ Белене) би струвало 8 млрд. евро при цени на дребно. Това би отговорило на изисквания за устойчиво развитие и би могло да създаде едно добро реноме на страната ни, с което бъдещите поколения ще се гордеят. Инвестициите във възобновяеми енергийни източници е печеливша и гарантира дългосрочни постъпления в приходите на инвеститора. Ресурсите са неизчерпаеми и безплатни, а замърсяването и риска са нулеви.